|
Катедра по физиология
Катедрата по физиология е основана от проф П. Николов още с възникването на Медицинския факултет през 1946 г. Лекционният курс на студентите първоначално се води от професорите П. Петков (физиолог от Софийския университет) и Б. Юруков (от катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет в Пловдив). През 1947 г. доц. Всеволод Завялов, син на основателя на катедрата по физиология в София – проф. Василий Завялов, е избран за титулярен ръководител на катедрата. След него, за периода 1951-1955 г., ръководството временно е поверено на проф. Л. Телчаров (от катедрата по патофизиология на Медицинския факултет в Пловдив), а лекционният курс – на проф. Т. Гоцев (от катедрата по физиология – София) и на д-р Н. Бошев. През 1955 г. Н. Бошев е избран за доцент и ръководител на катедрата (до 1980 г.). От 1962 г. той е професор. След разкриването на Стоматологичния факултет (1968 г.), за доцент е избрана д-р А. Николова-Бонева, която от 1980 г. до 1985 г. ръководи катедрата. След нея за ръководител е доц. И. Попов. През 1986 г. за доцент към катедрата е избран д-р Хр. Христов, който я ръководи от 1998 г. до 2004 г. През 2001 г. за доцент е избран д-р Н. Бояджиев, който е ръководител от 2004 г. до момента.
През 65-годишната история на катедрата по физиология, като асистенти в нея са работили: д-р П. Братанов, д-р К. Кавръкова, д-р М. Цветкова, д-р Вл. Павлов (по-късно професор и ръководител на катедрата по ото-рино-ларингология към Медицинския факултет – София), д-р Мак Вантов (по-късно - професор и ръководител на клиника към НИЦНП – София), д-р Б. Полнарев (по-късно професор към НИЦНП – София), д-р З. Захариева (по-късно ст.н.с. към Радиоизотопния център на Медицинския факултет), д-р Л. Кочев (по-късно доцент и Декан на филиала на ВМИ в гр. Пазарджик), д-р Хр. Гайдаджиев, к.м.н., д-р В. Костов, к.м.н., н.с. Ив. Стоянов (психолог, по-късно преподавател в Пловдивския университет „П. Хилендарски”) и д-р В. Василев (от 1990 г. - в Израел).
Учебният процес в катедрата винаги е поддържан на много високо равнище. Той е практически и клинично насочен. Обезпечен е със съвременни средства за обучение. Катедрата по физиология при Медицинския университет в Пловдив обучава по дисциплината Физиология на човека студенти от ОКС Магистър по Медицина, Дентална медицина, Фармация, както и студенти от Медицинския колеж от ОКС Бакалавър по специалностите Медицинска сестра и Акушерка, както и такива от ОКС Професионален бакалавър по специалностите Рехабилитатор, Рентгенов лаборант, Медицински лаборант, Зъботехник, Инспектор обществено здраве и Помощник. Катедрата обучава студенти-медици и по дисциплината Спортна физиология и спортна медицина. Катедрата има акредитация за обучение по научната и образователна степен Доктор.
Студентите имат на разположение модерна апаратура за регистрация на физиологични показатели и процеси и отчитане на техните промени при различни състояния на организма. В катедрата има необходимата екипировка за регистрация на показателите на външното дишане (Flowscreen, Jeager), на газовата обмяна на хора при покой и при натоварване (Schiller AT 104 Spiro-Ergo), за мониториране на метаболизма на малки опитни животни (Oxymax, Columbus Instruments), за определяне на телесната температура, ударния и минутен обем на сърцето, за инвазивно и неинвазивно регистриране на артериално кръвното налягане и плетизмография (Hewlett-Packard Patient Monitor), регистриране на ЕКГ и микроциркулацията (Leica), за дозирано физическо натоварване и определяне на показателите на физическия работен капацитет на хора (Jeager) и малки опитни животни (Oxymax, Columbus Instruments), за тензометрична регистрация на мускулно напрежение и съкращение и пр.
Катедрата разполага с илюстративен филмов материал и мулимедийни програми за обучение на студентите, използвани както в лекционния курс, така и при провеждане на практическите упражнения.
Експерименталната работа е обезпечена със съвременна апаратура - апарат за изкуствено дишане на животни, операционни масички (Hugo Sachs) и др.
Първият катедрен учебник Физиология на човека от Н. Бошев и Б. Полнарев (1961 г.) е последван от нови издания с участието на А. Николова-Бонева и И. Попов. Монографичният справочник Нормални биоконстанти на човека (Н. Бошев и Б. Полнарев), предназначен за студенти, лекари и научни работници претърпява редакция и под заглавието Биоконстанти на човека и техните патологични отклонения има три издания. Последната версия - Биоконстанти на човека (под ред. на Н. Бошев) включва преподаватели от катедрата и специалисти от редица области на медицината.
Опитът на целия преподавателски колектив през годините намира израз в разработването на редица ръководства за практически упражнения, които са осъвременявани и съобразявани с промените в съдържанието на програмата за обучение и специалностите, по които катедрата е провеждала обучение, както и с материалното осигуряване на практическите занимания. За учебната 2010/2011 г. катедрата предлага 4 съвременни ръководства за студенти: Ръководство за практически упражнения по физиология за студенти по медицина (2006 г.), Ръководство за чуждестранни студенти-медици (на английски език) (2010 г.), Ръководство за студенти по дентална медицина (2006) и Ръководство за студенти по фармация (2007 г.) (всички по ред. на доц. Н. Бояджиев и с авторското участие на преподавателите от катедрата). С участието на целия колектив на катедрата, през 2007 г. беше издаден Сборник от въпроси за тестове по физиология (под ред. на доц. Н. Бояджиев), включващ 820 MCQ въпроса, който обобщава дългогодишния опит на катедрата в програмираното изпитване и подпомага студентите в подготовката им за тестовата форма за оценяване на знанията им.
Сериозен успех в преподавателската работа е разработената в катедрата система за текущо и годишно тестово изпитване. Непрекъснато се осъвременява лекционния курс чрез ежегодно въвеждане на нови мултимедийни и интерактивни форми на преподаване.
Катедрата по физиология при Медицинския университет в Пловдив има завидни традиции и в научната работа. Първоначалните разработки са върху висшата нервна дейност, соматовисцералните взаимоотношения и регулация на вегетативните функции. Конструирани са първите в България камери за условни рефлекси – на Ханике (1951 г.) и на Купалов (1955 г.). Освен многобройните публикации, на тази тематика са и кандидатските дисертации на д-р Хр. Гайдаджиев и д-р В. Костов.
Ранните интереси на Б. Полнарев към кибернетиката, доведоха до въвеждането на методите й при обработката на клинико-диагностична информация от колектив, ръководени от проф. Н. Бошев. Създадени са апарати (златен медал на Пловдивския мострен панаир, 1970 г.) и първите в страната компютърни програми за диагностика на вътрешни и детски болести, както и на заболявания в областта на акушерството и гинекологията. Повечето от тях са признати за изобретения и са послужили при създаването на симптомни диагностични справочници - по вътрешни болести (под ред. на Н. Бошев и Г. Маждраков, 1979 г., 1988 г.) и по детски болести (под ред. на Н. Бошев и Е. Генев, 1993 г.).
Развитието на ергономичната наука в България се е осъществявало със значимото участие на специалисти от катедрата, израз на което са многобройните публикации в тази област. С участието на всички преподаватели, самостоятелно или в съавторство, са издадени книгите: Проблеми на ергономията и промишлената естетика (под ред. на Н. Бошев, 1969 г. – с участието на И. Попов, А. Николова-Бонева, Хр. Гайдаджиев, В. Костов и Г. Костов), Основи на ергономията – под ред. на В. Константинов (1972 г. – Н. Бошев и И. Попов), Медицински проблеми на ергономията (под ред. на Н. Бошев и И. Попов, 1974 г.), Активният отдих (1977 г., И. Попов), Умората и борбата с нея (1980 г., И. Попов), Човешкият фактор в ергономичните системи (под. редакцията на Н. Бошев и И. Попов, 1981 г.), Съвременният труд – функционални и психологични проблеми (под ред. на Н. Бошев и Ив. Попов, 1983 г.), Эргономика – принципы и рекомендации (международна редакционна колегия, 1981 г.) и др. Защитена е една кандидатска теза (И. Попов, 1976 г.). Проф. Н. Бошев е първият и дългогодишен председател на Националния съвет по ергономия (заедно с доц. И. Попов) и главен редактор на списание Ергономия.
От 1978 г. към катедрата по физиология се създава сектор по спортна медицина. През първите пет години той е функционално обединен с Клиничния диспансер по спортна медицина. Ръководител на сектора е проф. Сл. Савов, а като асистенти са използвани: д-р Илиев, д-р Томов, д-р Караджов, д-р Батинов, доц. Бояджиев и др. От 1985 г. до 1995 г. секторът е единственото място в страната, където се провежда следдипломна квалификация на лекарите по спортна медицина. Организирани са 7 курса и са преминали индивидуално обучение 139 лекари от цялата страна. Наред с това секторът организира и специализирани двугодишни курсове със студенти в различни направления: спортна медицина, медицина на нетрадиционните спортове, кинезитерапия, водно спасяване и др., през които са преминали 89 студенти. Издадени са 4 учебни помагала: Сл. Савов – Спортна медицина – 1978 г. и А. Радев, Сл. Савов, П. Минков, Д. Шойлев – три издания (1980, 1982 и 1983 г.). Научната работа на сектора е била насочена към нуждите на българския спорт и организацията на спортната медицина.
Научните направления в катедрата са разнопосочни и отразяват разнообразието на направленията във физиологичната наука.
В катедрата са провеждани проучвания на интестинални пептиди с морфогенен ефект (д-р Б. Трифонов). Създадена е методика за изолиране и пречистване. Получен е пептид, стимулиращ растежа на животни и е патентован препаратът Ентерогенин.
От 1984 г. започват проучвания и по тематика, свързана с рационалното профилактично и лечебно хранене, които за следващите повече от 20 години до голяма степен определят научния облик на катедрата. Резултатите, извън многобройните публикации, са две кандидатски дисертации (Хр. Христов, Бл. Йорданов), три въведени в клиничната практика у нас и в чужбина и оценени като много ефективни специализирани хранителни продукта: за сондово хранене (Nutrical), за хранене при чернодробни заболявания (Nutrical Нepaticum) и за пациенти с хронична бъбречна недостатъчност (Nutridal). Препаратите (създадени с участието на доц. И. Попов, доц. Хр. Христов и доц. Н. Бояджиев) намират приложение в някои от най-големите болници в страна.
Едно от основните научни направления на катедрата през последните 20 години са изследванията в областта на спортната физиология, спортното хранене и суплементиране. В резултат на научните интереси на доц. Н. Бояджиев и доц. И. Попов за ролята на хранителното суплементиране върху адаптационните промени при различни видове тренировка са създадени редица хранителни формули за натрупване на мускулна маса (серия Nutridyn), за ензимна адаптация при субмаксимални физически натоварвания (Proforce) и е защитена една дисертация (на Н. Бояджиев през 1996 г.). Провеждат се изследвания (от доц. Н. Бояджиев и д-р Д. Попов) за оценка на ефекта от приложение на специализирани добавки и хранителни режими върху организма при условие на физическо натоварване, като резултатите са публикувани в авторитетни чуждестранни списания.
В катедрата се правят проучвания на ефектите от употребата на анаболни андрогенни стероиди при системна тренировка на хора и експериментални модели (доц. Н. Бояджиев, доц. К. Георгиева). В сътрудничество със специалисти от други звена на Медицинския университет – Пловдив са реализирани научни проекти за ролята на субмаксималната тренировка и андрогените върху функционалните показатели, газовата обмяна, лептиновата система, стрес-протеин отговора и апоптозата. Публикувани са редица статии в наши и чужди списания и е защитена една дисертация (на д-р К. Георгиева).
Авторитетът на научните разработки на катедрата в сферата на спортната физиология намира израз в избирането на доц. Н. Бояджиев пред 2007 г. за член на редакционната колегия на авторитетното международно научно списание International Journal of Fitness.
В катедрата, съвместно в Медицинския център по рехабилитация и спортна медицина – Пловдив (бившия Диспансер по спортна медицина), се провеждат комплексни изследвания на спортисти от различни спортове, вкл. на национални състезатели и олимпийски надежди.
В катедрата са осъществени изследвания за оценка на въздействието на АКЕ-инхибиторите върху съдовите промени в условия на холестерол-медиирано увреждане и върху процесите на обучение и памет. Защитена е дисертация на тази тема (д-р Ю. Николова). Правят се проучвания на промените в микроциркулацията в процеса на съдово ремоделиране при физиологични и патологични условия чрез нативна капиляроскопия. Провеждат се проучвания на влиянието на тютюнопушенето върху вентилаторните показатели и газовата обмяна (д-р И. Дамянов, д-р Д. Попов, д-р К. Георгиева, доц. Н. Бояджиев), както и функционална оценка на възстановяването на дъвкателната мускулатура след терапия на фрактури на долната челюст (д-р М. Бацелова).
До момента в катедрата по физиология са защитени една дисертация за “доктор на науките”- Лонгитудинални проучвания върху динамиката и надеждността на медико-биологичните критерии за оценка на развитието на подрастващите - от доц. д-р Славчо Савов (1989 г.) и 9 дисертации за присъждане на образователна и научна степен “доктор”: Някои ензими и метаболити в денервиран и тенотомиран мускул - от д-р Христо Гайдаджиев (1972 г.), Някои методични и методологични въпроси на физиологията на труда - от д-р Иван Попов (1976 г.), Ролята на жлъчната секреция в патогенезата и протичането на острата лъчева болест - от д-р Борислав Трифонов (1978 г.), Биологична ефективност на лактопротеина в диетотерапията на белтъчно – енергийната недостатъчност - от д-р Благой Гусарски (1985 г.), Балансиран по аминокиселинен състав хранителен продукт за лечебно хранене при бъбречна недостатъчност - от д-р Христо Христов (1986 г.), Изследвания върху характера на вазомоторните рефлекси, предизвикани от електростимулацията на n. ischiadicus при различни състояния на централната нервна система - от д-р Васил Костов (1987 г.), Повишаване на аеробния капацитет на организма при субмаксимално физическо натоварване чрез диетично въздействие - от д-р Николай Бояджиев (1996 г.), Ефекти от инхибиране на ангиотензин конвертиращия ензим при експериментална атерогенеза - от д-р Юлия Николова (2003 г.), Промени в субмаксималната издръжливост при въздействие с анаболни андрогенни стероиди в условия на системно натоварване на плъхове - от д-р Катерина Георгиева (2004 г.).
С участието на членове на катедрата са публикувани 19 монографии, над 30 учебника и практически ръководства и над 600 публикации и научни съобщения в наши и чужди списания и конгреси.
Академичен състав:
доц. д-р Николай Бояджиев дм – ръководител на катедрата
доц. д-р Юлия Николова дм
доц. д-р Катерина Георгиева дм
д-р Дорчо Сарафов
д-р Златко Илиев
д-р Добрин Попов
д-р Иван Дамянов
д-р Мариана Бацелова
д-р Пенка Ангелова
Лаборанти:
Калина Куцова
Лидия Шутева
Мария Димова
Техник:
Благой Цветков
Санитари:
Гинка Василева
Денка Чолакова
|
История